Станислава Стоянова е депутат от ГЕРБ от Великотърновския избирателен район. По професия е университетски преподавател – главен асистент към катедра “Мениджмънт” в Стопанската академия в Свищов. Доктор е по икономика в научна специалност “Социално управление”. Завършила е магистратура по МП “Мениджмънт на бизнес организациите”, магистър е и по право от Великотърновския университет. Член е на Съюза на учените в България и на Асоциацията на преподавателите по икономика и управление на индустрията. Тя е курсист във випуск “Св. Св. Кирил и Методий” на Институт за политика.

– Горещо лято на протести и политическа динамика, трудни за прогнозиране есен и зима. Какво се случва и какво предстои в България, г-жо Стоянова?

– Свидетели сме на упражняването на някои от изконните демократични права – правото да протестираш, правото на собствено мнение и др. Но същевременно сме свидетели и на един негативен процес, а именно опитите протестът на българските граждани да бъде употребен за користни цели на различни политически актьори – някои от тях добре познати стари политически субекти, други нови, а трети са позабравени такива, които разчитат на късата електорална памет и дистанцията на времето, за да реанимират позамрялата си политическа кариера.
Сами по себе си протестите и заявяването на личното мнение са нормални неща за един демократичен режим. Управлението изхабява и в този ред на мисли е нормално натрупването на негативни нагласи – т. нар. естествена ерозия на управлението. Не е нормално обаче да се отхвърля, отрича и разрушава всичко добро и полезно изградено дотук, само за да може някой да реализира властовите си амбиции и да изживее своя досег до властта, макар и мимолетен. Но всичко това е в ръцете на суверена, за който съм убедена, че е достатъчно мъдър и няма да допусне такива деструктивни процеси.

– Велико народно събрание и нова Конституция под натиска на улицата. Би ли могъл такъв ход да бъде наистина конструктивен с оглед общественото напрежение?

– Смятам, че е напълно реалистичен вариантът да се изработи нова Конституция без натискът на протестиращите и опозицията да се отрази негативно върху качествата на документа. Самата процедура по съставянето на нова Конституция има дори потенциал да свали общественото напрежение, защото първо трябва да се премине през избори за Велико народно събрание. А очевидно изборите са основното искане на протестиращите и опозицията. Ако този сценарий се разиграе, тогава разпределението на мандатите във ВНС ще ни даде реална представа за обществените нагласи. Тук, ако ми позволите, ще използвам една метафора: трябва да се вслушаме и в „тишината” на не-протестиращите. Те обхващат най-голямата част от населението, която от една страна е напълно наясно с актуалните проблеми, но същевременно тяхната „тишина” показва, че не са убедени, че натискът на улицата няма да утежни ситуацията допълнително.

– Къде, кога и защо се загуби чуваемостта между хората и политиците, за да се стигне до новата вълна на протести у нас?

– Правителствата на ГЕРБ се характеризират с една обща черта – винаги се вслушват в гласа на народа. През изминалите години, много проекти са изменяни, дори отхвърляни именно поради недоволството на различни части от обществото. Често пъти заради тези действия търпим критики от симпатизанти и партньори, но така е при демокрацията – Vox populi, vox Dei.
През последните две години, обаче, както у нас, така и в целия балкански регион, ясно се забелязва тази „универсална” линия на противопоставяне. Това подбужда съмнения, че част от събитията може би са продиктувани от външни, по-големи геополитически играчи. Скорошните санкции срещу енергийните проекти в региона могат да бъдат разгледани като аргумент в подкрепа на това предположение.

– Все пак, извън жегата на политическите събития у нас, тази година светът се изправи пред пандемия, която несъмнено се отрази на всички ни. Като член на парламентарната комисия по образование и наука как ще коментирате предизвикателствата, пред които се изправи системата заради Covid-19? Какво смятате за онлайн обучението и как се отрази то на учениците и студентите? Не са ли твърде много въпросителните пред образователната система на прага на новата учебна година?

– Действително образователната система премина през своеобразен стрес-тест продиктуван от противоепидемичните мерки срещу вируса Covid-19. Така на преден план излязоха онлайн системите за образование, благодарение на които нямаме провалена учебна година. Като допълнителен ефект в средното образование, в резултат на онлайн образованието се затвърди връзката и комуникацията между учител-ученик-родител, именно защото родителите бяха въвлечени в образователния процес. Разбира се, не бива да забравяме, че най-доброто обучение е в реална среда, защото прякото взаимодействие не може да се замени с нищо друго. Затова новата учебна година предстои да стартира присъствено. Като цяло образователният процес ще протича по традиционния начин, но разбира се леко модифициран. Правителството и в частност МОН има изграден план за действие при установяване на случаи с Covid-19, който не предвижда затваряне на училища, а само частично и временно въвеждане на противоепидемични мерки и карантина в съответните класове, групи и курсове от средните училища и ВУЗ-овете, в които има установени случаи на заразен. При такива ситуации ще се преминава към дистанционната форма на обучение, но само за засегнатите класове и само за периода на карантина. Форсмажорните обстоятелства около извънредното положение обаче имаха и един градивен ефект по отношение на усъвършенстване на образователната система, по-конкретно на средното образование. Досега, всяка година, средно 10% от учебното време се губеше заради грипни ваканции и други обстоятелства, които налагат отсъствието на учениците. От тук насетне има възможност до 20% от учебните часове по различни дисциплини да се провеждат дистанционно, чрез онлайн образователни системи.
В средата на учебната година, т.е. от началото на календарната 2021 ще влезе в сила поредното увеличение на учителските заплати, което е част от изпълнението на поетия ангажимент и основен приоритет на това правителство – възвръщане на престижа и авторитета на учителската професия, чрез създаване на атрактивни условия на труд и заплащане.

– Имайки предвид случилото се, трябва ли преподавателите да минат специално обучение по отношение на онлайн образованието, което най-вероятно ще бъде все по-застъпено и в бъдеще?

– Учителите в средното образование показаха, че се адаптират много бързо към новите реалности и технологии. По аналогичен начин стоят нещата и във висшето образование. Голяма част от университетите имаха предварително изградени системи за онлайн и дистанционно обучение, чрез които те довършиха учебната година. В моя избирателен район например Великотърновският университет и Стопанска академия имаха изградени действащи такива платформи, затова онлайн обучението по време на извънредното положение не доведе до сериозни затруднения сред преподавателския състав. Ръководството на Великотърновския университет дори бе осигурило по един човек за всеки факултет, който е напълно обучен да работи със системата за онлайн образование, към когото неговите колеги от съответния факултет да се обръщат при нужда от помощ или съвет касаещ онлайн системата. Подобен е случаят и в Стопанска академия.

– Как бихте определили българското образование зад граница?

– В последното десетилетие сме свидетели на активизиране на българските общности зад граница. Мнозинството от тези хора са напуснали страната ни преди двайсетина години. Те вече са излезли от т. нар. „черен“ период – труден етап от живота на всеки емигрант, свързан с установяването и адаптацията в една непозната, а често и враждебна среда. И първото, което направиха след отминаването на този период, бе да положат истински възрожденски усилия – да създадат свои български училища и църкви, които да се превърнат в център на националния и културен дух, далеч зад българските граници. Възхищавам се на нашите сънародници за това! Тези хора могат само да бъдат поздравени и българската държава, при управление на ГЕРБ ще продължава да оказва подкрепа за общностите ни зад граница, за да разширява своето присъствие на културната карта на света. Да вземем като пример Чикаго, където само за 10 години българските училища са нараснали от 2 през 2009 г. на 12 през 2019 г. Разбира се, освен на инициативността на сънародниците ни, трябва да отдадем дължимото и на МОН, защото именно министерството се превърна в главен фактор за подкрепа на образованието по български език и история зад граница.Тепърва предстои да видим как много от тези млади хора, родени в чужбина, ще потърсят и българските висши училища, за да получат образованието си тук. Вярвам, че много от представителите на новото поколение емигранти ще останат да живеят тук. Ако това се случи, значи наистина сме обърнали негативната тенденция на „изтичане на мозъци“ и ще можем да говорим за глобална интеграция на българската общност, въобще.

– Какви изводи можем да си извадим от тази криза, в която все още се намира целият свят?

Снимка: www.freepik.com

– Като че ли тази пандемия ни доказа правотата на максимата изречена от Георг Фридрих Хегел: „Опита и историята учат, че народите и правителствата никога не се учат от историята.” Добре забравените хигиенни мерки от предходното столетие, днес отново се оказаха съществени за предпазване личното здраве и за ограничаване разпространението на заразата. Но тази криза ни разкри и някои социални и икономически проблеми, произтичащи от ниска професионална етика и неспазване на законодателството касаещо трудовите правоотношения. С две думи, финансово пострадаха най-много българските граждани, заети в секторите, които най-малко спазват трудовото законодателство. Именно заобикалянето на законовите разпоредби от страна на някои работодатели, попречи на техните служители да се възползват от социалните мерки, които предоставя държавата. Тук отново се връщаме към хегеловата максима. Толкова бързо ли забравихме за принципа на солидарността, популярен сред демократичните общества? Онзи принцип, който гарантира нормалното съществуване и правилното функциониране на общността. Той не е институционално явление, а функция на ценностите… Изводите от коронавируса за всички нас са свързани от една страна с това колко е важна високата лична хигиена, а от друга с това колко е важна професионалната етика.

– България и еврото – има ли основания за тревога или това е една добра стъпка за развитието на страната ни? Не остава ли тази така важна тема на заден план? Смятате ли, че хората у нас са запознати с реалните измерения на тази промяна?

– Това е една добра стъпка, която произтича от многогодишните усилия на ПП ГЕРБ. Тя е продиктувана от членството ни

Снимка: www.freepik.com

в ЕС, което дава възможността, при постигане на определени стопански и финансови параметри на националната икономика, страната ни да премине към еврото. Не виждам никакви основателни причини за тревога, напротив очаквам само положителни неща за България от приемането на еврото. В голямата си част хората не са запознати с реалните измерения на тази финансова интеграция. Приемането на единната европейска валута е по-скоро техническа промяна и нито гражданите, нито бизнесът ще усетят съществена разлика, покупателната способност ще остане същата. А влизането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната увеличи още повече доверието в икономиката ни. Българите могат да са спокойни, въпреки непрекъснатите усилия на някои фигури да пробуждат измислени страхове. Но да, като че ли умишлено фокусът се измества изцяло върху други теми и това изключително важно постижение остана на заден план.

– Вие сте един от активните депутати. Какви дейности инициирате във Великотърновска област?

– В мой личен приоритет и кауза в този мандат се превърна добрата комуникация с жителите на Великотърновския избирателен район. Много пъти съм казвала, че това на което най-много държа е ефективната обратна връзка с избирателите. Затова регулярно провеждам приемни за гражданите на всички общини в област Велико Търново, без значение каква е числеността на населението на съответното населеното място. Освен в общинските центрове, провеждам много приемни и в различни села от цялата област. Акцентът пада върху разрешаване проблемите на местните жители. А те търсят съдействие за разрешаване на проблеми предимно от частно-битов характер. През настоящия мандат организирах и срещи с представители на различни професионални съсловия и гилдии. Този формат се оказа изключително успешен, тъй като в резултат на проведените срещи произтекоха няколко законодателни инициативи, които вече са реализирани. Като член на парламентарната комисия по образование се старая да поддържам и добра връзка с образователните институции в областта. Мои гости в НС са били, както преподаватели и студенти от ВУЗ-вете в региона, така и учители и ученици от различни общински и държавни училища находящи се на територията на цялата област. Така дейностите, които инициирам във Великотърновска област се пренасят и в сградата на Парламента. Никога не пропускам възможност да рекламирам великотърновския край и да насърча неговите таланти, да се изявят в сградата на законодателната власт, в сърцето на столицата. Затова преди време съдействах за провеждането на изложбата „155 години от рождението на Алеко Константинов и Цветан Радославов”. Организирах и своеобразен концерт на децата от великотърновската музикална школа „Елита” също в Народното събрание. А последното мероприятие от този тип, което организирах беше благотворителната изложба на снимки от календара „Моята мечта“. Инициативата цели да подкрепи семейства с репродуктивни проблеми и срещна съпричастността и на много мои колеги от най-голямата парламентарна група.

– Кои проекти са важни за този регион, за да се развива по-добре?

– Несъмнено пръв, най-важен проект за по-доброто развитие на Великотърновски регион е построяването на АМ „Хемус”. Наред с това застава и проектът на АМ „Русе – Велико Търново”, който ще пресече АМ „Хемус” на територията на област Велико Търново. Тези два проекта ще образуват транспортен възел, който ще подобри транспортната комуникация на областта във всички направления. Това от своя страна ще доведе и до повишаване на инвестиционния интерес към областта. В някои населени места, намиращи се в непосредствена близост до планираното трасе на АМ „Хемус” вече се забелязва осезаем инвеститорски интерес и съответно покачване на цените на имотите. Освен това, логистичния хъб, който двете магистрали ще образуват ще облекчи значително трафика през множество населени места от региона. Ще се намалят и предпоставките за инциденти по критичния участък Русе-Бяла. А всички знаем, че при движение по магистрала автомобилите отделят по-малко вредни емисии. Тоест освен икономически, тези две транспортни артерии ще се отразят позитивно и в екологичен аспект.

– Какво ви дава обучението в Институт за политика? Колко важни са образованието и самоусъвършенстването за представителите на властта?

– Обучението в Институт за политика дава много теоретични знания подкрепени с усвояването на практически умения, което според мен е най-добрата формула за преподаване и учене. Освен това предоставя и възможност за активен диалог и обмяна на опит между представители на диаметрално разположени политически субекти. Нещо което би било трудно постижимо извън тази среда.
Образованието е важно за всеки човек, а що се касае до представителите на властта, смятам, че неговите висши форми трябва да бъдат задължителни за всеки човек, притежаващ амбиции към управлението. Това е едно от моралните задължения към обществото, които не бива да се пренебрегват. Самоусъвършенстването на човек е задължително условие за оцеляване и успяване. Така е и на политическата сцена. Този процес се регистрира най-ярко именно в нашето съвремие, където под натиска на почти внезапното развитие и разпространение на социалните мрежи, традиционните политически практики все по-трудно могат да предложат адекватни решения на актуалните проблеми.